доц. д-р Анна Карова е родена на 09.09.1974г. в гр. Пловдив. През 1998 година завършва висшето си образования в Аграрен университет – Пловдив (тогава ВСИ), специалност Агроекология.

От 2000г. е асистент в катедра Агроекология

През 2007г. успешно защитава докторска дисертация по Растителна защита (Биологична борба) на тема “Проучване на естествените неприятели на Chondrilla juncea L. (Asteraceae) в България и оценка на потенциала им като агенти за биологичен контрол” по съвместен международен проект на Аграрния университет, Департамента по земеделие на САЩ и европейските лаборатории по биологичен контрол в Монпелие, Франция, и Солун, Гърция.

От 2011г. е доцент по Екология и опазване на екосистемите, а в периода 2012-2017 година е ръководител на катедра Агроекология и защита на агроекосистемите и населението.

В ОКС “Бакалавър” и ОКС “Магистър” извежда лекционни курсове и практически заниятия по:

• Агроекология
• Екология и опазване на околната среда
• Биологично земеделие
• Агролесовъдни системи
• Екологично законодателство
• Системи за качество и безопасност на земеделските продукти и храни

Съавтор

на учебник по Биологично земеделие, практическо ръководство по Екология и опазване на агроекосистемите и над 50 научни публикации. Провела е специализации в Университета в Болоня, Италия, Университета в Сиена, Италия, Университета в Савоа, Франция, online обучение по Биологично производство на полски култури към Университета в Бари, Италия, Международния център по земеделски науки в Гранженьов, Швейцария. Участвала е в редица обучения и обмени в Австрия, Италия, Великобритания, Испания, Гърция. Вътрешен одитор на системи за управление на органи по сертификация на продукти съгласно БДС EN ISO/IEC17065:2012 и БДС EN ISO 19011. Член на постоянната работна група по приоритетна ос 2 “Опазване на природните ресурси и околната среда в селските райони” към Комитета за наблюдение на ПРСР 2007-2013, член на работната група за разработване на национален план за развитието на биологичното земеделие в България.

Професионалният й път, свързан с агроекологията и биологичното земеделие, започва още в студентските години с участието й в първия в България международен проект, посветен на проучването на възможностите за въвеждане на биологично земеделие в нашата страна, основаването на Агроекологичния център към Аграрния университет и първата Демонстрационна ферма за биологично земеделие в България, и със студенстки стаж в стопанство за биологично отглеждане на ягоди в Източен Съсекс, Великобритания.

През последните двадесет години е лектор в редица международни проекти за популяризиране на биологичното земеделие. Извежда обучения по биологично земеделие и система за кръстосано съответствие на експерти от НССЗ, ДФЗ и БАБХ чрез Центъра за допълнително обучение на Аграрния университет.

Лектор

е в проекти по Мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания” по Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2007 – 2013 г. в модули, свързани с биологичното земеделие, законоустановените изисквания за управление (ЗИУ), условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (УПДЗЕС), добри земеделски практики за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници.
Участва като лектор на преподаватели по биологично земеделие в международния магистърски курс Plant Medicine (IPM) в Университета в Бари, Италия.

От 2003 година е ръководител на – Орган по сертификация на продукти при “Кю Сертификейшън” АД– контролиращо лице в областта на биологичното земеделие, където отговаря за цялостната организация на дейностите по контрол и сертификация на биологично производство, както и за създаването, внедряването и поддържането на Системата за управление на качеството.

В периода 2010 – 2014 ръководи разработването и прилагането на първите в България процедури по контрол и сертификация на схемите по качество на ЕС – земеделски продукти и храни със защитени географски означения (Защитено географско указание и Защитено наименование за произход) и храни с традицонно-специфичен характер.