I. АНОТАЦИЯ

В раздела Хербология предмет на обучението е запознаването с плевелите, изучаването на тяхното негативно въздействие върху културните растения и разработването на системи от мероприятия за борба с тях.

По време на лекционния курс и практическите занятия по Хербология курсистите се запознават с основни плевели, във всички фенофази от тяхното развитие, чрез богат снимков материал и на терен, с класификацията и основни характеристики на плевелите. Изучават се конкурентни взаимоотношения на плевелите с културните растения и особеностите на плевелите, затрудняващи борбата с тях. Основен акцент в този раздел са знанията относно фитотоксичността, селективността и персистентността на хербицидите и правилната им употреба.

В часовете за практически знания – Фитосанитарен мониторинг на плевелите, курсистите имат възможност да се запознаят с голямо разнообразие от полски експерименти с хербициди и обработки на почвата при основни земеделски култури.

В този курс е предвидено и представяне на обективните закони в земеделието, които са в основата на агрономическата теория и практика. Представят се факторите на добива – вода, въздух, хранителни вещества, светлина и топлина и за тяхното оптимално регулиране.  Изучават  се още и основните  правила при редуването на културите в сеитбообращенията и недостатъците от нарушаването им. Обект на изучаване са и класическите системи за обработка на почвата в техните разновидности, както и разнообразието от тенденции за оптимизиране и минимализиране на механичната интервенция ,и тяхното отражение върху заплевеляването на посевите.

II. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Тема 1.Определение на понятието плевел, поява, обособяване и динамика на плевелната растителност. Вреди от плевелите. Особености на плевелите затрудняващи борбата с тях. Биологични групи плевелни растения. Непаразитни монокарпни плевели. Непаразитни поликарпни плевели. Паразитни плевели. Картотекиране и прогнозиране на заплевеляването. – 2 часа.

Тема 2. Основни звена на интегрираната борба срещу плевелите. Предпазни /косвени, профилактични/ мероприятия. Агротехнически и агрофизични методи за унищожаване на плевелите. – 3 часа.

Тема 3. Химична борба с плевелите. Класификация на хербицидите. Фитотоксичност, селективност и персистентност на хербицидите. Влияние на екологичните фактори върху фитотоксичността и селективността на хербицидите. – 3 часа.

Тема 4. Основни правила при употребата на хербициди.- 2 часа.

Тема 5. Системи за борба с плевелите при зърнено-житните култури със слята повърхност и рапица. – 3 часа

Тема 6. Системи за борба с плевелите при многогодишни бобови и житни треви, при пролетни окопни култури – царевица, слънчоглед, тютюн – 2 часа.

Тема 7. Системи за борба с плевелите при зеленчукови култури, трайни насаждения и свободни площи. – 2 часа.

Тема 8. Същност, значение и задачи на сеитбообращението при интензивното земеделие.. Схеми и начини на сеитба. Фактори за живота на културните растения. Законите на земеделието и възможности за въздействие върху факторите на добива с цел най-рационалното им използване в земеделието. Нови и перспективни технологии и системи за обработка на почвата; Рационализиране обработката на почвата – конвенционална, минимална и нулева обработка – 3 часа.   

Изготвил: проф. д-р Тоньо Тонев

I. АНОТАЦИЯ

Познаването на растителните болести и борбата с техните причинители са важни предпоставки за ефективността на земеделието, а фитопатологията като наука се занимава именно с тези елементи на технологичния процес.

В рамките на лекционния курс на студентите се представят фундаментални въпроси, свързани с основните понятия, класифицирането на болестите, методите за определяне на загубите, взаимоотношенията растение-патоген, специализацията на фитопатогените, направленията и методите за борба, характеристиките на основните групи патогени и причинявани от тях болести.

След проведения курс участниците придобиват знания, които им позволяват за разглеждат патологичните процеси като динамична и многофакторна система, самостоятелно да диагностицират основни групи растителни болести и съобразно конкретната ситуация да изграждат принципни растителнозащитни системи за борба.

II. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Тема 1. Патогенеза

Същност на патогенезата и основни фази – заразяване, инкубационен период и проявяване на симптомите.

Заразяване – инокулум и инокулация, взаимоотношения растение/патоген, условия за възникване на инфекционен процес, защитни механизми, прорастване на инокулума (морфология и физиология), нахлуване, установяване на хранителна връзка.

Инкубационен период – инвазия на растителните тъкани (локална, системна), продължителност (определящи фактори) и значение при фитосанитарна оценка.

Проява на симптомите. Възпроизводство – механизми и структури при отделните групи патогени, фактори на въздействие. Разсейване – начини (анемохория, хидрохория, ентомохория, зоохория, антропохория) и характеристика на отделните групи; моно- и полицикличност.

Основни депа за запазване на фитопатогените.

Тема 2. Паразитизъм, специализация и изменчивост на фитопатогените

Паразитизъм, еволюция на паразитизма и групи паразити (факултативни паразити, факултативни сапрофити, облигатни паразити).

Основни свойства на фитопатогените – патогенност, вирулентност, агресивност.

Типове специализация на фитопатогените. Филогенетична специализация – същност; монофаги, олигофаги, полифаги; нива на специализация – вид, подвид/специализирана форма, физиологична раса, биотип; онтогенетична, органотропна и хистотропна специализиции.

Изменчивост – същност и основни механизми (рекомбинация, мутация, адаптация).

Тема 3. Вирусите като причинители на болести

Разпространение и икономическо значение на вирозите.

Характеристика на фитопатогенните вируси.

Пренасяне на вирусите – контактно, насекоми (неперзистентно, полуперзистентно, перзистентно), микроорганизми.

Запазване на вирусите – болни растения, посевен и посадъчен материал, растителни остатъци, почва, микроорганизми.

Тема 4. Фитоплазмите като причинители на болести

Разпространение и икономическо значение на фитоплазмозите.

Характеристика на фитоплазмите – морфологични особености (полиморфизъм), химичен състав и строеж, хранене и размножаване.

Пренасяне и запазване на фитоплазмите.

Тема 5. Бактериите като причинители на болести

Разпространение и икономическо значение на бактериозите.

Характеристика на фитопатогенните бактерии – морфологични особености, химичен състав и строеж, хранене и размножаване.

Пренасяне и запазване на бактериите.

Тема 6. Гъбите като причинители на болести

Разпространение и значимост на гъбните болести (микози).

Характеристика на фитопатогенните гъби – морфология, химичен състав и строеж на вегетативни и генеративни структури, хранене и размножаване.

Пренасяне и запазване на фитопатогенните гъби.

Тема 7. Направления и методи за борба с фитопатогените

Основни направления – имунитет, профилактика, терапия. Методи за борба – селекционно-генетичен, организационно-законодателен, агротехнически, физичен, химичен, биологичен.

Селекционно-генетичен метод – същност и типове имунитет.

Организационно-законодателен – карантина, прогноза и сигнализация.

Агротехнически – дейности за подобряване устойчивостта на растенията, ограничаване и/или изкореняване на патогените.

Физичен метод – основни насоки, термотерапия, соларизация.

Химичен метод – същност, предимства и недостатъци; начини за приложение на фунгицидите, групи фунгициди (характеристика, механизъм на действие, представители).

Биологичен метод – същност, предимства и недостатъци, приложение.

Системи за борба с представителите на основните групи патогени.

Основни болести по пшеницата (кореново гниене, септориози, брашнеста мана, фузариози, главни, ръжди) и ечемика (ленточна болест, мрежести петна, листен пригор); система за борба с причинителите

Тема 9. Основни болести по зеленчукови култури (вирози, мани, брашнести мани, сечене на разсада)

Тема 10. Основни болести по костилкови овощни (бактериен рак, къдравост, сачмянки, ранно кафяво гниене, брашнеста мана) и система за борба с причинителите

Тема 11. Основни болести по семкови овощни (огнен пригор, брашнеста мана, струпясване, късно кафяво гниене) и система за борба с причинителите

Тема 12. Основни болести по лоза (бактериен рак, мана, брашнеста мана, сиво гниене), орех (антракноза) и роза (мана, черни листни петна, брашнеста мана); система за борба с причинителите.

*При интерес към други култури и болести, програмата може да се адаптира в тази част.

04.10.2020 Изготвил:  проф. дсн Светослав Бобев

1. АНОТАЦИЯ

Знанията, които курсистите ще получат, отговарят на съвременните тенденции за обучение на специалисти-агрономи по РЗ и са свързани с насекомите – неприятели по културните растения, както и методите за техния контрол, като основен елемент от технологиите при отглеждане на земеделските култури. Курсът има за цел да даде на курсистите теоретични знания и практически умения по опазване на културите от неприятели и природната среда от замърсяване с пестициди.

Обучението по ентомология се разделя на две части: обща и специална:

В общата част на студентите се дават основни знания върху морфологията, анатомията, физиологията, биологията, екологията, биоценологията и систематиката на насекомите. Тези знания са им необходими за обучението в следващата част. Обобщено се представят и принципите, средствата и методите за контрол на неприятелите.

В специалната част се изучават био-екологичните особености на отделните насекоми – неприятели по земеделските култури, тяхната вредна дейност, фенологичното им развитие, моментите, мероприятията и средствата за борба. Вредните насекоми са групирани в следните основни направления: Многоядни неприятели; Неприятели по полските култури (зърнено-житни и бобови); Неприятели по индустриалните култури; Неприятели по зеленчуковите култури; Неприятели по овощните култури; Неприятели по ягодоплодните култури и лозата.

Занятията може да се извеждат модулно.

Обща част

Тема 1. Морфологични и анатомични особености на насекомите свързани с тяхната идентификация и контрол.

Тема 2.Биологични особености на насекомите – Размножаване и размножителна дейност; Развитие и метаморфоза; Поколения и годишен цикъл; Нервна дейност (поведение) и комуникация на насекомите помежду си и с другите организми; Покой при насекомите – същност, видове и значение. Обща систематика на клас Insecta.

Тема 3. Екология и екологични фактори. Екологични явления – екологичен стандарт и екологична пластичност; местообитания и ареал; зони на вредност. Влияние на температурата, влагата, светлината и храната върху жизнената дейност на насекомите и стратегиите за контрол на вредните видове.

Тема 4. Взаимоотношения на насекомите помежду си и с други живи организми. Биоценология. Популации. Числени колебания на вредните насекоми и типове популационна динамика.

Тема 5. Методи за контрол на вредните насекоми – агротехнически, физико-механичен, биологичен, генетичен, химичен – същност, приложение, предимства и недостатъци. Съвременни еколого-съобразни комплексни системи за контрол на вредителите (ДРЗП, ИРЗ и др.).

Специална част

Тема 1. Многоядни неприятели

Подтема 1. Многоядни неприятели от разред Orthoptera – скакалци, щурци и попово прасе;

Подтема 2. Многоядни неприятели от разред Coleoptera полски ковачи (телени червеи), чернотелки (лъжетелени червеи), листороги бръмбари (бели червеи);

Подтема 3. Многоядни неприятели от разред Lepidoptera – подземни нощенки (сиви червеи) и надземни нощенки.

*Био-екологични особености, повреда и методи за контрол.

Тема 2.Неприятели по житните култури:

Подтема 1.Неприятели по житните култури с пробиващо-смучещ устен апарат: разред Thysanoptera (пшеничен трипс), разред Hemiptera (житни дървеници и листни въшки);

Подтема 2. Неприятели по житните култури с гризещ устен апарат: разред Diptera(житни тревни мухи), разред Hymenoptera (житна стъблена оса), разред Coleoptera (житни бегачи, пиявици и житари).

*Био-екологични особености, повреда и методи за контрол.

Тема 3. Неприятели по зърненобобовите култури:

Подтема 1. Неприятели по едногодишните зърненобобови култури: разред Hemiptera (листни въшки), разред Coleoptera (зърнояди), разред Lepidoptera (тъмна грахова листозавивачка и соев молец)

Подтема 2.Неприятели по фуражните бобови култури: разред Hemiptera (листни въшки, люцернова и ливадни дървеници), разред Coleoptera (хоботници, люцернов листояд, 24-ри точкова калинка).

*Био-екологични особености, повреда и методи за контрол.

Тема 4.Неприятели по зеленчукови и технически култури:

Подтема 1. Неприятели по техническите култури: разред Thysanoptera (тютюнев трипс), разред Hemiptera (памукова листна въшка), разред Lepidoptera(картофен молец, царевичен стъблен пробивач), разред Coleoptera (колорадски бръмбар, рапичен цветояд, сив царевичен и други хоботници, агрилус по маслодайната роза);

Подтема 2. Неприятели по зеленчуковите култури отглеждани при оранжерийни условия: разред Thysanoptera(западен цветов трипс), разред Hemiptera (оранжерийна белокрилка, листни въшки), разред Lepidoptera(доматен миниращ молец), разред Diptera (миниращи мухи), подклас Acari (обикновен паяжинообразуващ акар), разред Tylenchydae (галови нематоди);

Подтема 3. Неприятели по зеленчуковите култури отглеждани на открито: разред Hemiptera (зелеви дървеници, южна зелена миризливка), разред Coleoptera (земни бълхи, скритохоботници), разред Lepidoptera(зелеви пеперуди), разред Diptera (зеленчукови мухи).

*Био-екологични особености, повреда и методи за контрол.

Тема 6.Неприятели по овощните култури:

Подтема 1. Многоядни неприятели по овощните култури: разред Hemiptera (плоски и полусферични щитоносни въшки, крушева дървеница), разред Lepidoptera (листогризещи гъсеници, педомерки, дървесинояди), разред Coleoptera (мъхнат бръмбар, бронзовки, беловинояди), подклас Acari (овощни акари).

Подтема 2. Неприятели по овощните култури, нападащи предимно семковите видове: разред Hemiptera (листни въшки), разред Coleoptera (ябълков цветопробивач, плодови хоботници), разред Lepidoptera(ябълков плодов червей, миниращи молци), разред Hymenoptera (ябълкова плодова оса),

Подтема 3. Неприятели по овощните култури, нападащи предимно костилковите видове: разред Hemiptera (листни бълхи, листни въшки), разред Hymenoptera (сливови плодови оси, листни оси, бадемов семеяд), разред Coleoptera (вишнев / черешов) хоботник), разред Lepidoptera (сливов плодов червей, прасковен клонков молец, източен плодов червей), разред diptera(черешова муха, средиземноморска плодова муха, петнистокрила дрозофила).

*Био-екологични особености, повреда и методи за контрол.

Тема 7. Неприятели по ягодоплодните култури и лозата

Неприятели по ягодоплодните култури и лозата: разред Coleoptera (ягодов коренов хоботник, малинов бръмбар, малинов агрилус, турски лозов хоботник, цигарджия), разред Hemiptera (лозова филоксера, лозова щитовка), разред Lepidoptera (гроздови молци, лозова пъстрянка), подклас Acari (жълт лозов акар, лозова краста).

*Био-екологични особености, повреда и методи за контрол

12.10.2020 Изготвил:   проф. д-р Радослав Андреев

Дисциплината Абиотичен стрес при земеделските култури запознава слушателите с проблемите и възможните решения за предпазване и/или преодоляване на вреди на селскостопанските растения, причинени от абиотични стресови фактори на средата (засушаване, ниски и високи температури, минерални дефицити, хербицидна фитотоксичност и др.). В лекциите се разглеждат физиологичните увреждания на стресираните растения и отражението им върху добивите и качеството на земеделските култури. Представят се също възможности за предпазване и/или възстановяване на растенията чрез приложение на биостимулатори, листни торове и препарати за растителна защита. В практическите упражнения студентите се обучават да разпознават симптомите за визуална диагностика на стресови нарушения в растенията, а така също да познават съвременни инструментални методи за оценка на физиологичния им статус. В семинарните занятия се дискутират физиологични и агрономически ефекти на различни продукти за предпазване и/или лечение на стресираните растения.

Тема 1. Общи представи за абиотичния стрес при земеделските култури.

Основни абиотични стресови фактори за растенията (засушаване, ниски и високи температури, хербицид, тежки метали, др.). Физиологична реакция на растенията към стресови въздействия – стресов отговор, фитотоксичност, неспецифични и специфични реакции, аклимация и адаптация, увреждане, неинфекциозни болести. Диагностика на увреждания на растенията – визуална симптоматика и инструментална индикация на физиологични нарушения. Биологическа и агрономическа толерантност на земеделските култури към стресови фактори. – 2 часа

Тема 2. Иновативни продукти за противодействие на абиотичния стрес при земеделските култури

(биостимулатори, листни торове, препарати за растителна защита). Основни категории биостимулатори (протеинови хидролизати, хуминови и фулвокиселини, микробиални продукти, водораслови екстракти, др.). Видове листни торове (минерални, органо-минерални, единични и комплексни, др.). Биологична характеристика на иновативни продукти (активни компоненти, биологични ефекти, възможни механизми на действие, др.). Превантивно и лечебно приложение на продуктите. – 2 часа

Тема 3. Минерален стрес при земеделските култури.

Хранене на растенията с макро- и микроелементи. Минерални дефицити в растенията – причини и основни физиологични нарушения. Визуална диагностика на минерални дефицити. Скрити минерални дефицити в растенията. Критични стойности на минерални елементи в основни земеделски култури. Неинфекциозни заболявания на растениевъдната продукция, причинени от минерални дефицити. Биологични и технологични аспекти на листното подхранване. Ефективност на листното подхранване с конкретни продукти върху земеделски култури. – 2 часа

Тема 4. Абиотичен стрес на земеделските култури от засушаване и високи температури.

Воден и температурен режим на растенията. Физиологични увреждания от засушаване и високи температури през вегетацията (поникване, вегетативен и репродуктивен период). Механизми за аклимация на растенията към засушаване и високи температури. Възможности за намаляване на стреса чрез приложение на иновативни продукти: фунгициди (стробилурини), биостиму-латори и антитранспиранти. Ефективност на приложението на иновативни продукти при земеделски култури. – 2 часа

Тема 5. Хербицидна фитотоксичност

Биохимична селективност на хербицидите. Причини за възникване и визуална симптоматика на хербицидна токсичност върху културните растения. Възможности за преодоляване на фитотоксичността чрез приложение на биостимулатори. Подбор на подходящи биостимулатори на базата на познания за механизмите на действие на увреждащия хербицид. Преодоляване на фитотоксичност, предизвикана от хербициди от групата имидазолиноните, сулфонилуреите и триазоло-пиримидините. – 2 часа

Семинарни занятия – по темите нискотемпературен стрес, стрес от преовлажняване на почвата, метална фитотоксичност и др.

Практически занятия (съвместно с проф. Тонев) на тема: Диагностика на ефективността на иновативни продукти за противодействие на стреса при растенията.

I. АНОТАЦИЯ

Курсът към Академия „Земеделско образование и наука“ по Физико-химични процеси на деградация на почвите е предназначен за всички заинтерeсувани, които през своята земеделска практика по един или друг начин са се сблъскали с проблемите за нарушаване функционалността на почвата.

Обект на интерпретация са физичната, механичната и физико-химичната деградация на почвите и свързаните с тях нарушения на функционалността на почвата и ландшафта.

Последователно са разгледани процесите на нарушаване на цялоста на почвената покривка, вкисляване, засоляване и алкализиране на почвите. При интерпретацията на всеки от проблемите на деградация се разглежда последователно диагностиката на състоянието на почвата и ландшафта, оценката за степента на увреждане, принципните мелиоративно-технически решения за преодоляване на отрицателните ефекти от деградацията и технологиите за прилагането им.

II. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

ЛЕКЦИИ

• Основни деградационни процеси в почвите – същност, значение и разпространение
• Състояние на проблема за киселинността, засоляването и алкализацията на почвите в България, като част от проблемите за опазване на почвеното плодородие и на състоянието на околната среда
• Вкисляване на почвите-природа на почвената киселинност. Елементи влизащи в структурата на почвената киселинност и обуславящи киселината токсичност на почвите
• Критерии за оценка на киселинността и киселинната фитотоксичност на почвите Значение на рН за оценка на киселинността на почвите
• Антропогенно вкисляване на почвите и фактори, които го обуславят.
• Характеристика на структурата на вредната киселинност на почвите в България.
• Опазване на почвите от вторично антропогенно вкисляване. Буферност на почвите.
• Оценка на устойчивостта на почвите на вкисляване.
• Мониторинг по киселинност на почвите.
• Засолени почви. типове засоляване. Особености на почвения профил на засолените почви.
• Мелиоративна класификация на засолените почви. Разпространение и райониране на засолените почви.
• Развитие на засоляването в условията на интензивно земеделие, торене и напояване.
• Диагностика и класификация на солонцово засолените почви.
• Причини за вторично засоляване на почвите. Условия за засоляване. Процеси на формиране на засолените почви.
• Методи за отстраняване на солите от профила на засолените почви. Видове промиване. Промивни норми. Условия за ефективно промиване. Технологични решения. Биологична мелиорация на засолените почви.
• Регулиране на нивото на подпочвените води. Воден баланс.Оценка на мелиоративното състояние на засолените почви
• Мониторинг по засоляване на почвите. Едромащабен мониторинг на ефективно засолени и алкални почви.
• Мониторинг на засоляването в хидромелиоративните системи.

III. Семинарни упражнения

• Проучване и проектиране на химичните мелиорации на кисели почви. Технологични решения за реализиране на химичните мелиорации.
• Механизация на химичните мелиорации. Определяне на необходимостта от варуване. Лабораторна система за варуване на кисели почви ЛСВПТ-64 – Системен аналитичен ход. Изчисляване на балансови норми за варуване на кисели почви при различните култури.

Диагностика на засоляването. Мелиорация на солончаково засолените почви Създаване на промивен воден режим Механично отстраняване на солите Заораване на засолените хоризонти. Промиване на водоразтворимите соли от профила Капитална промивка

АНОТАЦИЯ

Курсът е предназначен за специалистите от практиката, които срещат проблеми, свързани с нарушение на цялостта на почвената покривка и водния режим на почвите. Последователно се разглеждат процесите на ерозия, преовлажняване и продължително засушаване, което довежад да трайно нарушаване на функционалностат на почвата. Акцентът е поставен върху диагностиката на процесите на физичната деградация на почвите и начините за намиране на адекватни мелиоративни решения. Анализирани са възможностите на различните видове мелиоративно-технически и хидротехнически методи за опазване на функционалностат на продуктивността на почвите при неблагоприятен за растенията режим на водата в активната почвена зона. Специално внимание се обръща на оценката на мелиоративната ефективност на почвозащитните съоръжеиня и на правилната им поддръжка и стопанисване, в съответствие с различните начини за стопанско използване на земята.

При интерпретацията на проблемите на деградация е разгледана последователно диагностиката на проблема, методите за прогнозиране на неговото развитие и средствата за мелиоративно въздействие, като се преминава от общостопански и агротехнически към хидромелиоративни и хидротехнически методи. Специално внимание се отделя на методите за оценка на ефективност и поддръжката на хидротехническите и мелиоративно-техническите съоръжения, което е по силите на специалистите от земеделската практика.

СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

ЛЕКЦИИ

• Същност на процеса ерозия. Видове ерозия, в зависимост от темповете на ерозионния процес и от характера му на проявление
• Механизъм на водната ерозия. Ерозионна характеристика на водосборния басейн
• Влияние на природните и антропогенните фактори върху развитието на водната ерозия
• Методи за изследване на водната ерозия. Категоризиране на почвите в зависимост от степента на ерозираност
• Прогнозиране на водната ерозия Универсално уравнение на водно-ерозионния процес. Защита на почвите от водна ерозия.
• Методи за регулиране на водния режим на почвите Агромелиоративни и Хидромелиоративни методи за отводняване на почвата .
• Предпазване на площите от външни води Предпазване на терените от преовлажняване с вътрешнонизинни води
• Същност на процесите на преовлажняване Морфология и диагностика на преовлажнените почви Разпространение на преовлажнените почви
• Основни причини за преовлажняването и заблатяването на почвите

Семинарни упражнения

• Методи за характеризиране и измерване на площната ерозия. Стационарни ерозионни проучвания на ерозирани терени. Профилен метод. Експедиционен метод. Методи за характеризиране, измерване и прогнозиране на ровинната ерозия. Категоризиране на почвите в зависимост от степента на ерозираност
• Защита на почвите от водна ерозия. Общостопански методи за опазване на почвите от развитие на процесите на водна ерозия. Противоерозионно земеустройство на поземлена стопанска единица. Противоерозионно затревяване на застрашени от ерозия терени. Противоерозионна агротехника.
• Мелиоративно – технически и хидротехнически съоръжения за борба с водната ерозия. Водозащитни съоръжения. Видове, проектиране, изграждане и поддържане на противоерозионни съоръжения в границите на административно- стопанската единица. Мелиоративно действие на противоерозионните съоръжения – диагностика и оценка на ефективност.
• Противоерозионни съоръжения зарегулиране на ерозионния отток. Проектиране, изграждане, поддържане и оценка на ефективност. Противоерозионни стъпаловидни тераси. Валови тераси. Канавко-валове. Особености на противоерозионните съоръжения в трайните насаждения.
• Мелиоративни методи за регулиране на водния режим и баланса на водата в почвата. Анализ на режимите на преовлажняване и засушаване на почвите и избор на методи за регулиране на водния режим, в зависимост от условията на ландшафта и стопанското използване на земите в стопанската единица.
• Предпазване на терените от преовлажняване. Предпазване от преовлажняване на площите от външни за стопанисвания терен води. Предпазване на активния опчвен слой от вътрешнонидинни води. Агротехнически и общостопански методи. Мелиоративно-технически методи за регулиране на водния режим.
• Оценка на ефективност, амортизация и поддръжка на отводнителните системи в преовлажнените почви. Диагностика на работата на отводнителните системи.
• Методи за поддържане на благоприятния воден режим при дефицит на овда в почвата. Избор на системи за напояване. Оценка на ефективност и поддържане на системите за напояване.

I. АНОТАЦИЯ

Курсът по Мелиоративни и технически решения за ефективно напояване на земеделските култури е предназначен за обучаващите се в Академия „Земеделско образование и наука”

Настоящият образователен курс е предназначен за обучаващите се в системата на Академия „Земеделско образование и наука”, независимо от тяхната предварителна подготовка в областта на земеделското образование. В достъпна форма курсистите се запозанват последователно с формите на водата в почвата, достъпността и принципите на усвояването на почвената влага от растенията и със съвременните технологии за икономично и ефективно преодоляване на дефицита на почвена влага. Разгледани са основните технологии за напояване на земеделските култури, в зависимост от биологичните особености и направлението на отглеждане. Особено внимание е обърнато на предимствата и недостатъците на различните начини за напояване. Подробно се обясняват критериите за избор на система за напояване, поливен режим, начин на управление на поливните системи и правилата за извършване на предварителен и текущ стопански анализ на ефективността им. Напояването на земеделските култури се разглежда като съставна част на балансираната система почва-растение-добив, с особен акцент върху качеството на земеделската продукция, в зависимост от начина, формите и режима на напояване.

II. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Тема 1. Водата в почвата. Форми на водата в почвата. Влажност и влагоемност на почвата. Почвено-хидрологични константи. Оптимална влажност на почвата. Оценка на дефицита на почвената влага. – 2 часа

Тема 2. Съвременни интерпретации на съдържанието и дефицита на вода в почвата. Смукателна сила на почвата. Потенциал на водата в почвата. Динамика на изменението на почвената влажност. 2 часа

Тема 3. Воден запас на почвата. Начини за определяне и оценка на водния запас. Движение на водата в почвата. Видове движение. Попиване и филтрация. Закон на Дарси. Хидравлични условия за неразмиване на повърхностния почвен слой. 2 часа

Тема 4. Воден режим на почвите. Типове воден режим. Водния режим като основа за прогнозиране на периодите на дефицит на вода в почвата. Баланс на водата в почвата. 2 часа

Тема 5. Напояване на почвите. Напояването като елемент от баланса на водата в почвите. Особености на напояването при основните групи земеделски култури. Кратка характеристика на основните начини за напояване. Предимства и недостатъци на основните начини за напояване. 2 часа

Тема 6. Повърхностно напояване. Технологии за повърхностно напояване. Предимства и недостатъци. Приложимост на повърхностното напояване в съвременните условия. 2 часа

Тема 7. Напояване чрез дъждуване. Същност, предимства, недостатъци и приложимост на напояването чрез дъждуване. Видове дъждовални инсталации и машини. Стационарни инсталации. Преместваеми инсталации. Самодвижещи се инсталации. Производителност на инсталациите за дъждуване. Дъждуването като елемент от общата технология за отглеждане и сеитбооборота на земеделските култури. 4 часа

Тема 8. Микронапояване. Принципи и технологични решения за микронапояване. Приложимост на микронапояването. Предимства и ограничения при използване на микронапояване. Напоителни системи за микронапояване – компоненти на системите за микронапояване. и . Системи за капково напояване. Системи за микродъждуване. Подземни системи за микронапояване. Особености при микронапояването на едногодишните земеделски култури. Напояване на многогодишни. 4 часа

III. УПРАЖНЕНИЯ

Тема 1. Начини за определяне на влажността на почвата. Класически методи. Индиректни и инструментални методи. Определяне и изчисялване на влагоемност на почвата. Изчисляване на воден запас в почвата. Определяне на условията за попиване, филтрация и образуване на повърхностен отток в почвата. Оценка на пригодността на почвата и ландшафта за напояване. 3 часа

Тема 2. Воден режим и воден баланс на почвата. Съставяне и изчисляване на водобалансово уравнение за конкретен терен. Режим на напояването. 2 часа

Тема 3. Принципи за хидравлично оразмеряване на малки напоителни системи. Основни елементи на напоителната система. Техника и организация на напояването. 5 часа

І. Анотация

Микроорганизмите, макар и невидими, присъстват в големи количества в почвата и играят важна роля при отглеждането на селскостопанските растения. Микроорганизмите и растенията са създали, в процеса на еволюцията, редица полезни взаимоотношения, които могат да бъдат използвани за устойчивото получаване на селскостопанска продукция, съхраняване и подобряване на състоянието на почвата. Те допринасят за почвеното хумусно съдържание, структурата на почвата, влагозадържащата способност и редица други ценни качества, свързани с почвеното плодородие.

Микроорганизмите участват в процеси, водещи до снабдяването на растенията с усвоими за тях хранителни вещества, стимулират развитието им и не на последно място, могат да предпазват растенията от болести и неприятели.

В настоящият курс се разглеждат теоретичните основи на управлението на биологичната активност на почвата, участието на микроорганизмите в храненето на растенията и използването им в растителната защита. Ще бъде разгледано и практическото приложение на микробиологични препарати като микробни торове, почвени инокуланти от стимулиращи микроорганизми и микробиологични средства за растителна защита.

ІІ. Съдържание на учебната програма

• Микроорганизми – основни характеристики. Морфологични и физиологични групи микроорганизми. Структура, химичен състав, разпространение и значение. 2 часа
• Влияние на факторите на околната среда ( температура, рН, наличие на кислород, влага, слънчева радиация) върху развитието на микроорганизмите. Управление на микробната дейност в почвата. Създаване на оптимални условия за развитие. Дезинфекция на почвата 2 часа.
• Микробен метаболизъм. Процеси за снабдяване с енергия. Синтез на микробна биомаса. Източници на основните органогенни елементи за различните групи микроорганизми. 2 часа
• Кръговрат на веществата в почвата. Кръговрат на въглерода. Кръговрат на азота. Кръговрат на други макро- и микроелементи. Връзка между различните цикли. 2 часа
• Значение на микробиологичните процеси в почвата за снабдяването на растенията с усвоими за тях вещества.
• Междувидови отношения между микроорганизми-микроорганизми и микроорганизми – макроорганизми. Симбиоза с растенията. Симбиотични азотфиксиращи микроорганизми. Микориза.
• Паразитизъм, антагонизъм и конкуренция – основа на биологичния контрол на болести и неприятели по селскостопанските растения. 2 часа
• Микробни препарати в селското стопанство. Сфери на приложение. Обща характеристика и особености на приложение на микробните препарати. Важни различия между химични и биологични препарати. 2 часа
• Микробни торове. Азотни и фосфорни торове от микроорганизми. Разграждане на органичната материя в почвата. 2 часа
• Микоризни препарати. Характеристика, приложение и ефект върху растенията.
• Микроорганизми, стимулиращи развитието на растенията PGPM). Механизми на стимулиране. Приложение. 2 часа
• Микробни препарати в биологичният контрол на болести и неприятели по селскостопанските растения. Контрол на фитопатогени, нематоди и насекоми. 2 часа

13.10.20 г. Изготвил: доц. Младен Найденов

I. АНОТАЦИЯ

Растително-защитните мероприятия играят важна роля за увеличаване на добивите и подобряване на качеството на получаваната растителна продукция. Механизираните технологии в растителната защита увеличават производителността на труда, снижават относителните разходи за извършване на операциите, подобряват условията на труда на работниците, подобряват качеството на работата и спомагат за намаляване на неблагоприятните въздействия върху околната среда.

Целта на курса “МАШИНИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА” е да запознае обучаваните със специализираната земеделска техника за извършване на растителна защита, с отделните й възли и агрегати, с начините й за регулиране и нагласяване за подходящ режим на работа, осигуряващ качествено третиране при съблюдаване на всички изисквания по опазване на околната среда.

Обект на занятията са машините за растителна защита, особеностите в конструкцията на отделните им елементи и на конструкцията на пръскачките като цяло, регулирането и нагласяването за подходящ режим на работа, спазване на изискванията за качествена работа и изучаване на начините за ефективен и надежден контрол.

II. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Тема 1. Машини за растителна защита – общ поглед – 1 час.

Тема 2. Избор на оборудване за химично третиране. Видове машини за растителна защита. Видове пръскачки за растителна защита – обща класификация по тип, обем на резервоара, вид на помпата, начин на агрегатиране – 1 час.

Тема 3. Пръскачки за растителна защита. Фирми – производителки и модели – 2 час.

Тема 4. Обикновени гръбни пръскачки – принципни схеми, разновидности, приспособления към тях, ремонтни въздействия, грижи след работа и съхранение през неработния период. Гръбномоторни пръскачки – разновидности, принцип на работа, грижи и съхранение. Пръскачки носими на количка и пръскачки за мотоблокове – основни елементи, разновидности, области на приложение, грижи и съхранение – 1 час.

Тема 5. Щангови пръскачки за трактори и автомобили – основни елементи, принципни схеми, приспособления, области на приложение, грижи и съхранение – 2 час.

Тема 6. Вентилаторни пръскачки за трактори и автомобили – основни елементи, принципни схеми, приспособления, области на приложение, грижи и съхранение – 1 час.

Тема 7. Изисквания за равномерност на капковото покритие при пръскане. Напречна и надлъжна неравномерност на пръскане с щангова пръскачка – причини и намаляване на влиянието им – 1 час.

Тема 8. Видове разпръсквачи и приложение. Класификация на разпръсквачите. Характеристики. Материали за изработване на разпръсквачите. Износване на разпръсквачите. Запушване на разпръсквачите и методи за почистване. Грижи за разпръсквачите и проверки за годност – 2 час.

Тема 9. Видове помпи. Характеристики на помпите. Видове филтри. Изисквания към филтрите на пръскачките. Регулатори на налягане. Секционни кранове. Манометри – 1 час.

Тема 10. Автоматични системи за контрол на пръскачките – датчици за скорост, за дебит и за налягане, бордови контролери, електроуправляеми кранове и регулатори на налягане. Режими за следене и поддържане на параметрите – 1 час.

Тема 11. Щангови пръскачки – нагласяване за слято пръскане и за лентово пръскане. Решаване на задачи по нагласяването за работа и изчисление на параметрите на работния режим – 2 час.

Тема 12. Вентилаторни пръскачки – решаване на задачи по нагласяването за работа и изчисление на параметрите на работния режим – 1 час.

Тема 13. Развитие на техническото ниво и тенденции в проектирането на машините за растителна защита. Щанги и дюзи – прецизност. Подобрения за лесно управление на машините. Електронна система за управление на нивото на запълване. Контрол на щангата от разстояние. Секциониране на щангата и опции за сгъване – 1 час.

Тема 14. Самоходни пръскачки. Елементи за управление на пръскачката. Високодебитни помпи. ISOBUS терминали. Шаси. Ходова система. Задвижване на колелата и системи против буксуване. Защита за машината и растенията. Концепция на задвижващата система. Серийно оборудване. Системи за контролиране на щангата. Система за постоянна циркулация. GPS управление на секции и дюзи – 2 час.

Тема 15. Хербицидни уредби. Системи за пръскане с хербициди. Системи за мазане с хербициди. Устройство, експлоатация и нагласяване за работа на обеззаразители на семена – 1 час.

Изготвил: доц. д-р инж. Ангел Трифонов

I. АНОТАЦИЯ

Целта на курса е да даде на фермерите по-широка култура и база за обоснован избор на подходяща сортова листа за всяко стопанство, в зависимост от спецификата на неговите почвено-климатични условия и пазар на продукцията. Същевременно се предлага достатъчно богата информация за организация на семепроизводството – документи, схеми, технологични решения, за получаване на висококачествени семена и посадъчен материал за търговия или собствени нужди.

Курсът представя както фундаментални, така и чисто приложни знания, свързани с особеностите на различните видове сортове и реалните очаквания към тях. Курсистите се запознават с класически и съвременни методи за създаване на адаптивни, качествени и продуктивни сортове, както и методите за тяхното стабилно размножаване и поддържане. Представят се законовите рамки при регистрация на сортове, производство и търговия със семена и посадъчен материал в България и ЕС. При интерес към специфична тема могат да се организират по-задълбочени семинари. Извън лекционния курс участниците могат да видят организация и извеждане на селекционни опити и семепроизводство в пълните им схеми в района на град Пловдив, като представянето им ще бъде в практически полски семинари.

След извеждане на курса участниците са подготвени за обективен избор на подходящ сорт за екологичните условия и пазара, оценка и организация на семепроизводство с необходимите технологични решения и документи за търговия в страната и ЕС.

II. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Тема 1. Селекция – защо и до кога. Същност и развитие на селекцията. Фермерска селекция, местни популации, планирана хибридизация, генетична трансформация и редакция на генома. Модел на сорта. Видове сортове. Особености при директни и хибридни сортове. Специфики на сортове – клон и популация. Фактори, които определят постигането на генетичния потенциал. – 2 часа

Тема 2. Създаване на нови сортове – възможности и лимити. Методи за създаване на генетично разнообразие. Класика срещу технологии. Кръстоски, мутанти или ГМО. Донори на гени за ценни признаци. Подпомогната от маркери селекция. Използване на растителните биотехнологии за ускоряване на селекционния процес. – 3 часа

Тема 3. Изпитване на кандидат сортове – реална ли е мечтата? Селекционна оценка с полски и лабораторни методи. Анализ на адаптивност, качество и продуктивност на нови кандидат сортове. Стрес тест и реакция към ниски и високи температури, засушаване, фитопатогени. Конкурсни сортови, екологични и демонстрационни опити. Селекция за биологично земеделие. – 3 часа

Тема 4. Правна рамка за производство и търговия със семена и посадъчен материал в България и ЕС. Законови нормативи и процедури за изпитване, признаване, размножаване и търговия със сортове в ЕС. Роля, права и задължения на ИАСАС. Процедури и документи, свързани с производството и търговията на семена и посадъчен материал. Полски инспекции – изисквания и документи. Посевни качества – лабораторни анализи и сертифициране. – 3 часа

Тема 5. Семепроизводство. Принципи и технологични решения при производството на семена и посадъчен материал. Сортоподържане и начални етапи на семепроизводство. Организация на семепроизводно стопанство. Особености в семепроизводството на директни и хибридни сортове. Производство на обезвирусен посадъчен материал при цветя, овощни, лози, картофи. – 3 часа

Изготвил: доц. д-р Марина Марчева

I. АНОТАЦИЯ

Дисциплината „Икономика на селското стопанство” изучава особеностите при проявление на икономическите закони в земеделието и възможностите за оптимизиране на производствените процеси в рамките на интегрираната растителна защита. Вниманието на студентите се концентрира върху изучаването на връзките и зависимостите които се констатират в процеса на мониторинг, планиране, организация и реализиране на специфичните земеделски практики. Централно място в учебния план заемат възможностите за проучване и анализ на различни комбинации от методи за създаване и икономическа оценка на системи за интегрирана растителна защита. Студентите се запознават с теоретичните подходи и използваните в практиката методи за определяне на икономическите прагове на вредност и на праговете на действие за различни условия, въздействия и вредители. За целта се използва многообразие от методи и модели за икономическа оценка на резултатите от използването на иновативни технологии за растителна защита.

Дисциплината е условно е разделена на три части. Първата е посветена на запознаването на студентите с основните теоретични модели обосноваващи биологичната, икономическа и социална потребност от провеждането на комплексни растително защитни практики. Във втората се разглеждат възможностите за тяхното планиране, както и оптимизирането на използваните технологии. Третата част е посветена на изучаването на конкретни модели за икономическа и институционална оценка на резултатите от използването на отделните земеделски практики.

Практическите упражнения са посветени на изучаването на конкретни примери свързани с икономическата оценка на земеделски практики и иновационни технологии. На всеки студент се предоставя възможност да разработи самостоятелна задача за определяне на икономическия праг на вредност и оптималните прагове на действие.

II. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Тема 1. Същност, структура и основни функции на аграрния сектор. Историческо развитие на аграрния сектор. Структура на съвременното селско стопанство. Особености в развитието на българското земеделие. Основни реформи на аграрния сектор – същност и последици. – 2 часа

Тема 2. Основни проблеми на аграрния сектор Значение на аграрния сектор за общественото развитие. Основни фактори генериращи проблеми в селското стопанство. Съвременни измерения на основните аграрни проблеми. Ролята на растителната защита за тяхното решаване в условията на глобализация и регионална интеграция. – 2 часа

Тема 3. Продоволствен проблем – същност и основни характеристики. Основна функция на аграрния сектор. Проблеми с изхранване на световното население. Количествени и качествени параметри на продоволствения проблем. Регионални измерения на проблема. Модели за решаване на проблема и ролята на растителната защита. – 2 часа

Тема 4. Основни характеристики и бъдеще на фермерския проблем Зараждане и основни проявления на фермерския проблем. Икономически основи на фермерския проблем. Историческо развитие и първи модели за решаването му. Ролята на обществената подкрепа за решаването на фермерския проблем и опита на Европейския съюз. – 2 часа

Тема 5. Екологични проблеми на съвременното селско стопанство Същност и историческо развитие на екологичния проблем. Специфичната роля на аграрния сектор при генериране и решаване на проблема. Влияние на растителната защита за развитието на екологичния проблем. – 2 часа

Тема 6. Развитие и възможности за решаване на енергийния проблем в земеделието Енергиен баланс и ролята на аграрния сектор за неговото поддържане. Количествени и времеви измерения на енергийния проблем. Основни модели за участие на земеделието при решаването на енергийния проблем. – 2 часа

Тема 7. Производствени функции в земеделието Същност и основни модели на производствени функции. Възможности за използване на производствените функции при оптимизиране на аграрните производствени системи. Подходи за оптимизиране на един фактор. Принципи за комбиниране и съчетаване на фактори. Производствени възможности и ефективност на АПС. – 2 часа

Тема 8. Производствени разходи в аграрния сектор. Същност, квалификация и роля на производствените фактори. Отчитане на производствените разходите в селското стопанство. Схема за формиране и разпределение на доходите в аграрния сектор. Ефективност, Конкурентност и устойчивост на земеделието. Модели за оптимизиране на икономическите резултати. – 2 часа

Тема 9. Роля на растителната защита в земеделското развитие. Историческо развитие на системите за растителна защита в България. Национална система за растителна защита – структура и основни функции. Структурни елементи на съвременната растителна защита. – 2 часа

Тема 10. Интегрирано управление на вредителите. Същност, цели и основни принципи на борбата с вредителите. Стратегии, модели и средства за интегрирано управление на вредителите. Съвременни модели за интегрирано управление на вредителите и приложението им в България. – 1 часа

Тема 11. Модели за оптемизиране на интегрираната борба с вредителите Оценка на икономическото въздействие при анализ на риска от вредители. Количествени методи за икономически анализ. Комплексно използване и резултати. – 1 часа

Тема 12. Икономически праг на вредност – същност и основни характеристики. Определяне на нивото на икономическа вреда и икономическия праг. Използване на икономическия праг на вредност в растителната защита. Оценка на икономическото въздействие при анализ на риска от вредители. Количествени методи за икономически анализ – 1 часа

Тема 13. Икономическа оценка на основните методи за защита на растенията. Характериатика на основните методи за защита на растетията. Анализ на разходите и ползите. Екологични ефекти и предпазни мерки. Анализ и оценка на екологичните въздействия. – 1 часа

Тема 14. Икономическа оценка на биологичния контрол. Роля на биологичния контрол при интегрираното управление на вредителите в растителните системи. Методи и аналитични подходи. Подходи за оценка на изгодите от използването на биологичния контрол в земеделските стопанства. – 1 часа

Тема 15. Икономическа оценка на пестицидите и контрола върху вредителите. Подобряване на производителността посредством намаляване на вредата. Влияние върху качеството на земеделските продукти. Избор на алтернативни техники за контрол на вредителите на ниво земеделско стопанство. Основни цели и средства за определяне на оптималния модел. – 1 часа

Тема 16. Икономически риск при използване на пестициди. Превантивни приложения. Предизвикано използване и интегрирано управление на вредителите. Вътрешно системен риск. Здравни и екологични последствия. Икономически решения на ниво земеделско стопанство, базирани на прагови модели, които приемат дадена техника и несигурност. – 1 часа

Тема 17. Икономическа политика и регулиране използването на пестициди. Цел на политиката. Политически предизвикателства, породени от външните въздействия на пестицидите. Взаимодействие между политиките за обществено подпомагане на земеделските стопанства и политиките в областта на растителната защита. Икономически инструменти. Регулиране на пестицидите. Ефекти от забраните на пестициди. Съвременни политики и методи за контрол на пестицидите. – 1 часа

Изготвил: проф. д-р Алекси Алексиев

I. АНОТАЦИЯ

Настоящият курс по „Маркетинг на земеделската продукция“ е насочен към изучаването на основните въпроси, методите и подходите за ефективно разработване и прилагане на маркетингов подход на управление в агробизнес организациите. Земеделските производители се запознават със същността на маркетинговия процес на управление. Както и с основните методи за анализ на маркетинговата среда.

Като основа на изучаваната тематика се явяват главно познанията по микроикономика и мениджмънт на бизнеса. Получените знания ще помогнат на обучяемите да прилагат маркетинговия подход в управлението на агробизнес организациите и да разработват маркетингов план на земеделско стопанство.

II. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

ТЕМА 1. Същност, методи, принципи и задачи на маркетинга
Същност и основни понятия, които характеризират маркетинга, като процес. Неопределеността, предпоставка за използуването на маркетинга. Предмет, цел, методи, принципи и задачи на маркетинга. Необходимост от маркетинг. – 2 часа

ТЕМА 2. Маркетингови концепции
Предпоставки, принципи, условия и развитие на маркетинга. Маркетингова система. Среда и стратегии. – 2 часа

ТЕМА 3. Потребителски и индустриален пазар
Маркетингово понятие за пазар, етапи на развитие, характеристики и особености на пазара на производителя и потребителя. – 2 часа

ТЕМА 4 Сегментиране на пазара и избор на целеви пазар
Критерии за сегментиране. Профил на потребителя. Потенциал на пазарните сегменти. Позициониране на пазара. – 1 часа

ТЕМА 5. Маркетингова стратегия
Същност на стратегията. Определяне мисията на фирмата и нейната стратегическа цел. Насоките на поведение на фирмата в областта на маркетинга. Видове маркетингови стратегии. – 1 часа

ТЕМА 6. Позициониране на продукта
Процес на формиране на пазарна позиция. Видове позиции и избор на позиция. Формулиране на позиционно послание. Подходи за позициониране. – 2 часа

ТЕМА 7. Продуктова политика
Същност на продуктовата политика. Съдържание на понятието продукт. Класификация на продукта – жизнен цикъл на продукта. Методи за анализ на продуктовия асортимент. – 2 часа

ТЕМА 8. Цената като елемент на маркетинг-микса
Същност и особености на цената. Ценова политика. Основни фактори, които влияят върху формирането на ценовата политика на фирмата. Методи на ценообразуването. Ценова дискриминация. – 2 часа

ТЕМА 9. Политика на дистрибуция
Същност на политиката на дистрибуция. Канали на реализация в системата на политиката на дистрибуция. Маркетингов посредник. – 2 часа

ТЕМА 10. Комуникационен микс. Рекламна политика
Същност на комуникационния микс. Промоцията и процесът на комуникация. Същност на рекламната политика. Рекламни цели. Видове реклама. Целева рекламна аудитория. Рекламен бюджет. Рекламно послание. Ефективност на рекламата. Промоционни програми. – 2 часа

ТЕМА 11. Организация и управление на маркетинговата дейност на фирмата. Принципи и подходи
Организационна и управленска структура на фирмата. Подходи и критерии за избор на организационна структура на отдел “Маркетинг”. Продуктова организация на маркетинга. Пазарна организация на маркетинга. Териториална /регионална/ организация на маркетинга. Комбинирани структури на организация на маркетинга. Фактори, които влияят на организацията на маркетинговата дейност на фирмата – 2 часа

Изготвил: доц. д-р Теодор Радев

I. АНОТАЦИЯ

Биологичното земеделие е законово регламентирана и официално призната в световен мащаб система на земеделие, която цели устойчиво производство на здравословни, безопасни и висококачествени храни при прилагане на екологосъобразни практики, насочени към опазване на биологичното разнообразие, природните ресурси и компонентите на околната среда. Интересът към биопродуктите от страна на потребителите непрекъснато се увеличава, в световен мащаб търсенето превишава предлагането и пазарите се развиват с бързи темпове.

Същевременно то е възможност за фермерите не само да произвеждат качествени и здравословни продукти и да дават своя принос за опазване на околната среда, но и да реализират продукцията на по-високи цени и да получават предимство при кандидатстване за проекти в рамките на ПРСР. Настоящият курс има за цел да запознае обучаемите с основните и специфичните принципи на биологичното производство, с основните практики и средства за поддържане и повишаване на почвеното плодородие и биологичната активност на почвата, и за опазване на растителното здраве. Ще бъде разгледана системата за контрол и сертификация, минималните изисквания за контрол, създаването и поддържането на документацията на стопанството. Курсът е изцяло с практическа насоченост. Получените знания и умения в хода на курса ще позволят на обучаваните да разработват планове за преход към биологично земеделие и планове за управление на биологични стопанства, правилно да означават биологичните продукти, да поддържат необходимите документи и да реализират успешно в практиката изискванията и правилата на биологичното производство.

II. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

ТЕМА 1. Същност и развитие на биологичното производство. Общи и специфични принципи – 1 час

ТЕМА 2. Актуална нормативна уредба на ЕС и Р България – 1 час

ТЕМА 3. Правила за производство. Методи и средства за поддържане и повишаване на почвеното плодородие и биологичната активност на почвата. Разрешени торове и подобрители на почвата – 2 часa

ТЕМА 4. Диверсификация на стопанствата. Сеитбообръщения в биологичното земеделие. Роля на биоразнообразието и агробиоразнообразието. Екосистемни услуги – 2 часa

ТЕМА 5. Подходи за опазване на растителното здраве. Разрешени вещества – 2 часa

ТЕМА 6. Смесени стопанства. Основни правила на биологичното животновъдство и пчеларство (опция при наличен интерес) – 1 часa

ТЕМА 7. Правила за преход. Означаване на биологичните продукти. Съхранение и транспорт. Сертификати за съответствие – 1 часa

ТЕМА 8. Изключения от правилата за производство. Процедури по разрешаване. Правила за използване на небиологични семена и вегетативен размножителен материал – 1 часa

ТЕМА 9. Документална отчетност на стопанствата. Дневници, оправдателни документи. Биорегистър. Задължения на операторите и контролиращите лица – 2 часa

ТЕМА 10. 10. Минимални изисквания за контрол. Система за сертификация на биологичното производство. Годишни и допълнителни проверки. Несъответствия, санкции – 10 часa

III. Практическа задача

Анализ и оценка на реално стопанство спрямо изискванията на биологичното производство. Изготвяне на план за управление – пълно описание на единицата, идентифициране на приложимите изисквания, формулиране на конкретни и предпазни мерки – 3 часa

Изготвил: доц. д-р Анна Карова

I. АНОТАЦИЯ

Агроекологията е цялостен подход към земеделието, който отчита и екологичното въздействие на земеделските практики. Общата селскостопанска политика на ЕС се развива непрекъснато с цел да насърчава устойчиво селско стопанство, предлагащо безопасни, качествени продукти, като същевременно опазва околната среда и осигурява хуманно отношение към животните, поради което агроекологията заема важно място както в политиката, така и в практиката.

Основната цел на настоящата учебна програма по “Агроекология” е да запознае обучаемите с основните екологични принципи и концепции и практическото им приложение им в земеделието с оглед дизайн и управление на устойчиви системи за производство на земеделски продукти и храни. В програмата е включена и практическа иноформация за най-популярните системи на земеделие, в които най-пълно се прилагат агроекологичните принципи и практики, и които имат потенциал за преодоляване на глобалните проблеми, свързани със земеделието и екологията – биологично земеделие, биодинамично земеделие, агролесовъдство, консервационно земеделие, регенеративно земеделие. Акцент се поставя и върху системата за кръстосано съответствие, задължителна за всички земеделски стопани, които получават финансово подпомагане.

II. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Тема 1. Агроекологията като наука, социално движение и съвкупност от фермерски практики, Роля на агроекологията за постигане на целите на устойчивото развитие, кръговата икономика и Зеления пакт. –1 час

Тема 2. Основни елементи, принципи и цели на агроекологията. Агроекологични практики. –1 час

Тема 3. Роля на биоразнообразието в агроекосистемите. Екосистемни услуги. Заплахи за биоразнообразието и мерки за преодоляването им. Земеделие в защитени зони в националната екологична мрежа “Натура 2000”. –2 час

Тема 4. Агроекологични подходи за опазване на растителното здраве, поддържане и повишаване на биологичната активност на почвата, и подобряване на почвеното плодородие . –4 часа

Тема 5. Система за кръстосано съответствие. Условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. Законоустановени изисквания за управление. Добри земеделски практики за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници. –4 часа

Тема 6. Еко схеми. Зелени плащания. Мерки от ПРСР в подкрепа на агроекологичните практики. –2 часа

Тема 7. Земеделски системи, които прилагат агроекологичните принципи и практики – биологично земеделие, биодинамично земеделие. –2 часа

Тема 8. Регенеративно и консервационно земеделие Основни практики за улавяне и съхранение на въглерод . –2 часа

Тема 9. Агролесовъдство – основни типове агролесовъдни системи. Екологични и икономически ползи от агролесовъдството. –2 часа

Изготвил: доц. д-р Анна Карова

I. АНОТАЦИЯ

Целта на раздела по Овощарство е да се дадат на курсистите задълбочени познания за морфологичните и биологични особености на отглежданите у нас овощни растения, за специфичните им изисквания към екологичните условия, за размножаването им, за създаването и отглеждането на съвременни интензивни насаждения и прилаганите в тях агротехнически мероприятия.

Като се има предвид, че през последните 10-15 години в напредналите страни навлязоха
много новости при отглеждането на овощните растения (в това число нови подложки и сортове, системи на формиране и резитби и други), предвидено е курсистите да бъдат запознати и с тях.

Наред с лекциите (извеждани по електронен път), ще се извеждат и практически упражения при полски условия. Ще бъдат посетени елитни насаждения от различни овощни видове.

При желание от страна на курсистите, както на лекциите, така и при посещенията на полето, може да се наблегне в по-голяма степен на определен овощен вид или технология.
В края на обучението курсистите ще получат информация (с факти и аргументи) кои от овощните видове, подложки, сортове и технологии са перспективни за отглеждане у нас с оглед създаването на модерни, ефективни насаждения в различните региони.

II. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

ТЕМА 1.Класификация на овощните растения. Устройство на овощното дърво – подложка, присадник, междинник.

ТЕМА 2. Морфологични особености на овощните растения – коренова система, стъбло, корона, водач, клони, клонки, клончета, пъпки, листа, цветове, плодове и семена.

ТЕМА 3. Възрастови периоди при овощните растения, размножавани вегетативно и чрез семена – особености и агротехнически мероприятия през отделните периоди. Възрастови периоди при овощните растения в интензивните насаждения

ТЕМА 4. Развитие на овощните растения през годишния цикъл. Растеж на корените и леторастите. Цветообразуване. Цъфтеж. Опрашване. Оплождане. Безплодие при овощните растения. Развитие на плодовете след оплождането – завързване. Прореждане на завързите. Нарастване на плодовете след физиологичното опадане на завързите. Подготовка на овощните растения за презимуване – запасяване, листопад и закаляване. Относителен покой при овощните растения – същност, значение и видове

ТЕМА 5. Отношение на овощните растения към екологичните условия – светлина
и топлина. Студоустойчивост и сухоустойчивост.

ТЕМА 6. Размножаване на овощните растения. Начини на вегетативно размножаване. Подложки за овощните сортове – общи изисквания и видове подложки за отделните овощни видове. Овощни присадници (калеми). Ранна и късна несъвместимост. Междинници.

ТЕМА 7. Производство на овощен посадъчен материал

ТЕМА 8. Създаване на овощни насаждения. Типове насаждения. Избор на място за овощна градина – преценка на почвените, климатичните и икономическите условия на района. Организация на територията на овощна градина. Избор на овощни видове и сортове. Подреждане на сортовете в насаждението. Форми и разстояния на засаждане. Предпосадъчна подготовка на площта. Подготовка на растенията за засаждане. Засаждане на овощните растения – срокове и начини.

ТЕМА 9. Системи за поддържане на почвената повърхност в овощните насаждения – видове, същност, предимства и недостатъци

ТЕМА 10. 10. Резитба на овощните растения. Задачи на резитбата. Резитба през отделните възрастови периоди. Видове резитбени операции и срокове за извършването им. Влияние на зимните и летните резитбени операции върху растежа и плододаването на дърветата. Основни принципи на резитбата. Системи на формиране при овощните растения – подобрена етажна и свободнорастяща корона, чашовидна и свободнорастяща корона при прасковата, вретено и др. Резитба за плододаване и оптимизиране на натоварването. Особености на резитбата за формиране и плододаване при отделните овощни видове във връзка с биологичните им особености. Механизирана контурна резитба

ТЕМА 11. Помология (сортоизучаване). Запознаване с разпространени, интродуцирани и перспективни сортове от отделните овощни видове.

ТЕМА 12.Състояние и перспективи за развитие на отделните видове – ябълка, круша, дюля, слива, праскова, кайсия, череша, вишна, орех, бадем, лешник, ягода, малина, къпина.

II. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

ТЕМА 1.Морфология на лозовото растение. Зародишни корени. Адвентивни корени. Морфологични особености на корена. Полярност. Геотропизъм. Поглъщане на вода и хранителни вещества. Корелация между надземните части на лозата и кореновата система. Студоустойчивост на корените. Морфология на лозовия леторасъл. Растеж. Биологични фактори. Екологични фактори. Корелации на растежа и саморегулиране при лозата. Узряване на леторасъла. Надебеляване на пръчките, кордоните и стъблата на лозите. Морфология на листа. Генезис на пъпките. Видове пъпки при лозата. Покой на пъпките. Генезис на съцветието. Морфология на съцветието. Органография на цвета. Цъфтеж и оплождане. – 4 часа

ТЕМА 2. Биологични цикли в развитието на лозата . Малък/годишен/ цикъл. Вегетационен период – фенофа. – 1 час

ТЕМА 3.Екология на лозата. Влияние на околната среда върху развитието и плододаването на лозата. Климат. Влияние на температурата, влажността, светлината, ветровете. Влияние на географската ширина, надморската височина. Влияние на почвените характеристики върху лозата. Влияние на химичния състав. Влияние на физичните свойства на почвите – температурен, воден и въздушен режим. Подходящи почви за производството на различни типове вина. Повреди от ниски температури през зимата. Повреди от късни пролетни и ранни есенни мразове. Слънчев пригор и повреди от сушата. Физиологични болести. Източване на ресите. Изресяване. Милерандаж. Физиологична хлороза. Засъхване по чепките на гроздовете (щилеме). Потъмняване на листата (brunissure) – недостиг на калий. – 3 часa

ТЕМА 4. Размножаване на лозата. Вегетативно размножаване. Размножаване чрез отводи. Размножаване чрез присаждане. Производство на присадени вкоренени лози. Маточни лозя за производство на резници за присадници /калеми/. Фактори, оказващи влияние върху срастването на присадника и подложката. Срокове за извършване на присаждането. Подготовка на подложките и присадниците за присаждане. Присаждане на присадника върху подложката. Стратификация и закаляване на присадените резници. Лозово вкоренилище. Технологични схеми за производство на присадени вкоренени лози. Изваждане, сортиране и съхраняване на присадените вкоренени лози. – 2 часa

ТЕМА 5. Създаване на лозови насаждения. Избор на място. Подготовка на площта. Риголване. Форми и гъстота на засаждане. Маркиране на мястото за лозе. Време на засаждане. Техника на засаждане. Грижи за младите насаждения. Подпорни конструкции. – 1 час

ТЕМА 6. Резитба и формиране на лозата. Родовитост на пъпките. Време за извършване на резитбата. Правила и техника за извършване на резитбата. Системи на резитба и формировки. Къси резитби. Чашовидна формировка. Формировка Кордон Роая. Кордон Вертико.
Смесени резитби. Формировка гюйо. Формировка оригинален Гюйо. Формировка подобрен Гюйо. Формировка Стъблен двураменен Гюйо. Формировка Казнав. Формировка Мозер. Формировка Омбрела. Лозница (асма). Резитба на лозя пострадали от зимни, късно пролетни и ранно есенни студове. Резитба на лозя, пострадали от градушка. – 3 часa

ТЕМА 7. Зелени резитби. Филизене. Прищипване. Кършене. Колтучене. Колцуване. Прореждане на гроздове и зърна. Прореждане на листата. Привързване на лозите. – 2 часa

ТЕМА 8. Поддържане на почвената повърхност в лозята. Обработка на почвата. Есенна оран. Загребване на лозята. Отгребване на лозята. Вегетационни обработки. Периодично дълбоко разрохкване на почвата. Използване на хербициди в лозята. Мулчиране на почвата. Затревяване на почвата. – 1 час

ТЕМА 9. Торене на лозата. Определяне на торопотребността на лозата. Минерални и органични торове. Система на торене на лозята. Торене на млади и плододаващи лозя. – 1 час

ТЕМА 10. Воден режим и напояване на лозата . Потребност на лозата от вода. Определяне на сроковете за напояване. Поливни норми. Начини за напояване. Напояване по бразди. Дъждуване. Подпочвено напояване. Капково напояване. Напояване по “системата за охлаждане” (cooling system). – 1 час

ТЕМА 11. Беритба на винено и десертно грозде. Особености при беритбата на десертно и винено грозде. Механизиране на процесите при прибиране на гроздето. Съхраняване на десертно грозде. Съхраняване на гроздето в хладилни камери. Съхраняване на гроздето при домашни условия. Повреди на гроздето при съхранение. – 1 час

Програма за практически занятия-упражнения по Лозарство

ТЕМА 1 Резитба на зряло-принципи, правила и системи. Резитба на лози за формиране и плододаване при стъблените формировки Стъблен Гюйо. Мозер и Омбрела. – 5 час

ТЕМА 2 Производство на лозов посадъчен материал. Присаждане на маса. Машинно присаждане. – 5 час

Забележки:

ТЕМА 1 Съобразно нивото и интересите на обучаемите, посочените тематични единици в двете програми могат да бъдат променени или допълнени.

ТЕМА 2 При необходимост, може да бъдат представени и модули за обучение по Ампелография (сортознание – лозови сортове), както и по Селекция на лозата – създаване на нови сортове лози.